Както повечето от вас знаят
аз обичам котки, обичам ги толкова много, че като малка ги храних с каквото намеря в хладилника и после казвах на мама и тате, че аз съм изяла всичката храна. Та какво се случи днес: на привършване на работния ден, получих смс от Крис, който ми каза, че няма да може да ме вземе от работа, защото котето ми е пострадало. Моментално се разтреперих и кръвта ми закипя силно. При първата възможност му се обадих и тогава той ми обясни, че е паднал от рафта (който е на два метра от земята) и с него е бутнал стъклено шише, дишал е тежко и се е стичала кръв от устата му. Обясних му на кого да се обади и след 10 минути той бе във ветеринарната клиника. Смяната ми свърши и отидох да го посрещна и за мое огромно облекчение
Картоф, шест месечният ми котарак, нямаше нищо счупено или пукнато, но само си бе прехапал езичето лошо при падането. Прегърнах си мъничето и му се накарах тихичко. В момента той спинка на столчето до мен, защото бе леко замотан от болкоуспокоителното, което му били във ветеринарната клиника. Обаче сега, след като съм спокойна се замислям, днешната ми реакция не е типична за мен. Още от първият ден, когато си взехме Картофчо в къщи (когато още мислихме, че е момиченце) усетих една особена връзка, бях спокойна с него и като ми мъркаше на главата същата вечер сякаш ме пазеше от всичко лошо, нищо, че беше съвсем мъничък. Този малък пухльо ми е син и не се шегувам. Спрях да мисля за всичко и всички, само се надявах да е добре и да не е нещо фатално. Е, оказа се че всичко е наред и имаме happy end, а аз си обичам мъника още повече и скоро ще прекараме първата от много Коледи заедно. И може да звучи клиширано, но аз обожавам Коледа, навън е студено и снежно, но вътре, в сърчицата и в къщичките, е топличко и уютно. И всички са сгушени,и се пие топъл шоколад, и коледните лампички примигват, и мирис на канела, просто е там. Не зная, просто исках да сложа мислите си на лист хартия, или в този случай в страничка. Та въпросът ми за теб е: Ти какво искаш за Коледа?
