Да, втори блог в рамките на половин час. Точно така.

Ама животът е странен, знаете ли?
Роден си и от там започваш да правиш решения. А решенията са сериозна работа независимо годините ти, от решението коля дъфка да си вземеш-синята или зелената, когато си на 7 годинки, до решението към кой университет да се насочиш, когато си на 17, решенията са сложни. И има тоолкова много възможности. Осъзнах, че животът е като дърво-има толкова много клони и листенца, а ти си просто калинка, която може да мине само по едно клонче между всички тежи разклонения. Не може всичко да е като във филма Mr.Nobody. Както и не може да съм Jared Leto (за което понякога ме е яд :<) Но разклонения и решения се взимат колкото лесно, толкова и трудно. И все пак независимо дали са добри или лоши опитваме се да извлечем най-хубавото от тях....или пък не, в смисъл едно от двете.

Размисли и храсти

Често започвам каквото и да е, без да имам никаква представа как да го завърша (дори и това).
Да, знам, че не е правилно, но това е единствения начин да започна нещо продуктивно и креативно. Миналия ден, докато лежах в леглото и се опитвах да заспя, измислих невероятна история за Жокера. Беше толкова детайлна във въобръженито ми и след като я споделих на Крис, допълни няколко нещица и стана толкова завършена. Та мисля си "Две глави наистина действат по-добре от една." И докато пиша това наистина не зная какво искам да кжа и как да го завърша, което ме кара да си мисля, че пиша празни думи. Но наистина ли са толкова празни, ако ме карат да се чувствам по-добре? Огладнях. Ще си направя филийки.
П.П. Ще слагам много такива измишльотини, да сте наясно. Моля, потрайте ги в следващите няколко месеца.  Настроението ми днес е странно. Много странно.