A little tips and tricks on how to be happy without putting too much effort in it.

Вторник вечер е и Теди си няма друга работа освен да сърфира в интернета, както обикновен тийнейджър....не зная защо говоря за себе си в трето лице, уф, ще карам по същество: Видях безумно сладката картинка някъде име накара да се замисля, колко по-хубав ще е животът ми, ако вложа само мъъничко креативност в ежедневието си. Декориранието на стаята или преподреждането на мебели в къщи винаги е било що годе забавно и хигиенично за дома. А идеята за това да взема няколко плата от магазина и да си ушия нещичко, винаги са ме блазнели, без взъщност някога да го направя. Защо? Не зная. Отлагам всичко. Но вече не! Ще се заема със задачки, но ще почна бавно и едно по едно, ще внеса малко цвят и магия в живота си, съветвам те да го направиш и ти, а кой знае, един ден може да се изкара някой лев от всичко това. Пък и когато човек е щастлив, за какво са му пари? Винаги съм си мислила- магазинчетата за "Всичко по един лев" са доста добро начало, на моя, ако така мога да го нарека, нов живот. Скоро ще влезна в такова магазинче и ще накупя 9 предмета, несвързани сами по себе си и ще измайсторя нещо готино с тях, а ако не стане готино, на кого му пука, нали се забавлявах. Книжарниците също-с цветна хартия на далече се стига, същото се отнася и за миливите и фулмастрите, нищо че не мога да рисувам, ще си драскам, пък каквото ще да става. Нали в крайна сметка живота ти е един, защо да не се направиш щастлив? Та въпросът ми към теб, драги читателю, е ти какво ново ще направиш и сътвориш тази година?

Да, втори блог в рамките на половин час. Точно така.

Ама животът е странен, знаете ли?
Роден си и от там започваш да правиш решения. А решенията са сериозна работа независимо годините ти, от решението коля дъфка да си вземеш-синята или зелената, когато си на 7 годинки, до решението към кой университет да се насочиш, когато си на 17, решенията са сложни. И има тоолкова много възможности. Осъзнах, че животът е като дърво-има толкова много клони и листенца, а ти си просто калинка, която може да мине само по едно клонче между всички тежи разклонения. Не може всичко да е като във филма Mr.Nobody. Както и не може да съм Jared Leto (за което понякога ме е яд :<) Но разклонения и решения се взимат колкото лесно, толкова и трудно. И все пак независимо дали са добри или лоши опитваме се да извлечем най-хубавото от тях....или пък не, в смисъл едно от двете.

Размисли и храсти

Често започвам каквото и да е, без да имам никаква представа как да го завърша (дори и това).
Да, знам, че не е правилно, но това е единствения начин да започна нещо продуктивно и креативно. Миналия ден, докато лежах в леглото и се опитвах да заспя, измислих невероятна история за Жокера. Беше толкова детайлна във въобръженито ми и след като я споделих на Крис, допълни няколко нещица и стана толкова завършена. Та мисля си "Две глави наистина действат по-добре от една." И докато пиша това наистина не зная какво искам да кжа и как да го завърша, което ме кара да си мисля, че пиша празни думи. Но наистина ли са толкова празни, ако ме карат да се чувствам по-добре? Огладнях. Ще си направя филийки.
П.П. Ще слагам много такива измишльотини, да сте наясно. Моля, потрайте ги в следващите няколко месеца.  Настроението ми днес е странно. Много странно.

Котки, емоции, Коледа.....Котешки емоции по Коледа.

Както повечето от вас знаят аз обичам котки, обичам ги толкова много, че като малка ги храних с каквото намеря в хладилника и после казвах на мама и тате, че аз съм изяла всичката храна. Та какво се случи днес: на привършване на работния ден, получих смс от Крис, който ми каза, че няма да може да ме вземе от работа, защото котето ми е пострадало. Моментално се разтреперих и кръвта ми закипя силно. При първата възможност му се обадих и тогава той ми обясни, че е паднал от рафта (който е на два метра от земята) и с него е бутнал стъклено шише, дишал е тежко и се е стичала кръв от устата му. Обясних му на кого да се обади и след 10 минути той бе във ветеринарната клиника. Смяната ми свърши и отидох да го посрещна и за мое огромно облекчение Картоф, шест месечният ми котарак, нямаше нищо счупено или пукнато, но само си бе прехапал езичето лошо при падането. Прегърнах си мъничето и му се накарах тихичко. В момента той спинка на столчето до мен, защото бе леко замотан от болкоуспокоителното, което му били във ветеринарната клиника. Обаче сега, след като съм спокойна се замислям, днешната ми реакция не е типична за мен. Още от първият ден, когато си взехме Картофчо в къщи (когато още мислихме, че е момиченце) усетих една особена връзка, бях спокойна с него и като ми мъркаше на главата същата вечер сякаш ме пазеше от всичко лошо, нищо, че беше съвсем мъничък. Този малък пухльо ми е син и не се шегувам. Спрях да мисля за всичко и всички, само се надявах да е добре и да не е нещо фатално. Е, оказа се че всичко е наред и имаме happy end, а аз си обичам мъника още повече и скоро ще прекараме първата от много Коледи заедно. И може да звучи клиширано, но аз обожавам Коледа, навън е студено и снежно, но вътре, в сърчицата и в къщичките, е топличко и уютно. И всички са сгушени,и се пие топъл шоколад, и коледните лампички примигват, и мирис на канела, просто е там. Не зная, просто исках да сложа мислите си на лист хартия, или в този случай в страничка. Та въпросът ми за теб е: Ти какво искаш за Коледа?

И започваме!

Окей!
Нека първо да обясня: от няколко месеца се каня да направя блог, където мога да споделям всичките си щури идеи, снимки, разкази и истории и в този студен ноемврийски четвъртък го направих най-накрая. Наистина се надявам да се хареса на хората, които се заканят да го погледнат. Смятам, че ще е огромно приключение. До нови срещи.