A little tips and tricks on how to be happy without putting too much effort in it.

Вторник вечер е и Теди си няма друга работа освен да сърфира в интернета, както обикновен тийнейджър....не зная защо говоря за себе си в трето лице, уф, ще карам по същество: Видях безумно сладката картинка някъде име накара да се замисля, колко по-хубав ще е животът ми, ако вложа само мъъничко креативност в ежедневието си. Декориранието на стаята или преподреждането на мебели в къщи винаги е било що годе забавно и хигиенично за дома. А идеята за това да взема няколко плата от магазина и да си ушия нещичко, винаги са ме блазнели, без взъщност някога да го направя. Защо? Не зная. Отлагам всичко. Но вече не! Ще се заема със задачки, но ще почна бавно и едно по едно, ще внеса малко цвят и магия в живота си, съветвам те да го направиш и ти, а кой знае, един ден може да се изкара някой лев от всичко това. Пък и когато човек е щастлив, за какво са му пари? Винаги съм си мислила- магазинчетата за "Всичко по един лев" са доста добро начало, на моя, ако така мога да го нарека, нов живот. Скоро ще влезна в такова магазинче и ще накупя 9 предмета, несвързани сами по себе си и ще измайсторя нещо готино с тях, а ако не стане готино, на кого му пука, нали се забавлявах. Книжарниците също-с цветна хартия на далече се стига, същото се отнася и за миливите и фулмастрите, нищо че не мога да рисувам, ще си драскам, пък каквото ще да става. Нали в крайна сметка живота ти е един, защо да не се направиш щастлив? Та въпросът ми към теб, драги читателю, е ти какво ново ще направиш и сътвориш тази година?

Да, втори блог в рамките на половин час. Точно така.

Ама животът е странен, знаете ли?
Роден си и от там започваш да правиш решения. А решенията са сериозна работа независимо годините ти, от решението коля дъфка да си вземеш-синята или зелената, когато си на 7 годинки, до решението към кой университет да се насочиш, когато си на 17, решенията са сложни. И има тоолкова много възможности. Осъзнах, че животът е като дърво-има толкова много клони и листенца, а ти си просто калинка, която може да мине само по едно клонче между всички тежи разклонения. Не може всичко да е като във филма Mr.Nobody. Както и не може да съм Jared Leto (за което понякога ме е яд :<) Но разклонения и решения се взимат колкото лесно, толкова и трудно. И все пак независимо дали са добри или лоши опитваме се да извлечем най-хубавото от тях....или пък не, в смисъл едно от двете.

Размисли и храсти

Често започвам каквото и да е, без да имам никаква представа как да го завърша (дори и това).
Да, знам, че не е правилно, но това е единствения начин да започна нещо продуктивно и креативно. Миналия ден, докато лежах в леглото и се опитвах да заспя, измислих невероятна история за Жокера. Беше толкова детайлна във въобръженито ми и след като я споделих на Крис, допълни няколко нещица и стана толкова завършена. Та мисля си "Две глави наистина действат по-добре от една." И докато пиша това наистина не зная какво искам да кжа и как да го завърша, което ме кара да си мисля, че пиша празни думи. Но наистина ли са толкова празни, ако ме карат да се чувствам по-добре? Огладнях. Ще си направя филийки.
П.П. Ще слагам много такива измишльотини, да сте наясно. Моля, потрайте ги в следващите няколко месеца.  Настроението ми днес е странно. Много странно.