Tuesday, February 11, 2014
A little tips and tricks on how to be happy without putting too much effort in it.
Вторник вечер е и Теди си няма друга работа освен да сърфира в интернета, както обикновен тийнейджър....не зная защо говоря за себе си в трето лице, уф, ще карам по същество: Видях безумно сладката картинка някъде име накара да се замисля, колко по-хубав ще е животът ми, ако вложа само мъъничко креативност в ежедневието си. Декориранието на стаята или преподреждането на мебели в къщи винаги е било що годе забавно и хигиенично за дома. А идеята за това да взема няколко плата от магазина и да си ушия нещичко, винаги са ме блазнели, без взъщност някога да го направя. Защо? Не зная. Отлагам всичко. Но вече не! Ще се заема със задачки, но ще почна бавно и едно по едно, ще внеса малко цвят и магия в живота си, съветвам те да го направиш и ти, а кой знае, един ден може да се изкара някой лев от всичко това. Пък и когато човек е щастлив, за какво са му пари? Винаги съм си мислила- магазинчетата за "Всичко по един лев" са доста добро начало, на моя, ако така мога да го нарека, нов живот. Скоро ще влезна в такова магазинче и ще накупя 9 предмета, несвързани сами по себе си и ще измайсторя нещо готино с тях, а ако не стане готино, на кого му пука, нали се забавлявах. Книжарниците също-с цветна хартия на далече се стига, същото се отнася и за миливите и фулмастрите, нищо че не мога да рисувам, ще си драскам, пък каквото ще да става. Нали в крайна сметка живота ти е един, защо да не се направиш щастлив? Та въпросът ми към теб, драги читателю, е ти какво ново ще направиш и сътвориш тази година?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Отлагането. Има ли човек, който не отлага по нещо? Едни отлагат плащанията на телефони и сметки , други, всяка вечер преди да заспят, си обещават, че утре ще започнат да спортуват и ще си наложат режим на хранене, отлагат и поправянето на задната чистачка, както и почистването на някой ,пълен със сувенири и нещица за по лев, два, шкаф. Можем ли да се преборим с отлагането? Можем ли да изпълняваме обещанията дадени към самите нас? Ще съумеем да изпълняваме крайните срокове точно както си повтаряме преди да ни навести съня?
ReplyDeleteНека се опитаме да бъдем различни. Нима това не е целта на всеки подрастващ - да бъде по-различен, от заобикалящите го? Защо възприемаме промяната като нещо мащабно, нещо на което трябва да се отдели много време и труд? „Baby steps” казват хората.
Ежедневието по един или друг начин носи умора. Използваме максимално време за все недостигащият сън, но ако станем няколко минути по-рано и оправим леглото си няма да усетим липсата им. Често стигаме на бегом до градският транспорт, но нека навием часовника си по-напред и ще си спестим бързането и притеснението, че ще бъдем порицани от по – висшестоящия. Какво ни коства да се отбием, на път за вкъщи, през книжарницата, ,намираща се на няколко пресечки дома, и да си купим няколко химикала, защото нашите свършват и ни се налага все по-често да заемаме от съмишлениците? Отново е делник, отново не можем да изберем какво да закусваме или обядваме и си взимаме отдавна втръсналите ни солети. Вместо да преглеждаме последните постове във фейсбук, нека отделим време да си направим сандвич.
Нека спрем с монотонното„ Започвам от утре” и „Ще го направя на другия ден, със сигурност”. Нека свършим иначе досадните задължения в съчетание с нещо, което обичаме – книги, музика или спорт...